Едно, две, три...отрязани пера.
Боли!
Подстригвам си крилете.
От утре няма да летя.
Сбогом, сестрици! Простете!
Щом можете - още летете.
От днес ще стъпвам по земя.
Ще сънувам, че съм птица,
но ще бъде нощем.
Денем съм вълчица.
Ще спя на собствените си пера.
Ще ги зашия във възглавница
и ще сънувам, че летя.
Едва сега разбрах, че в глутница
един е начинът да оцелея -
да се науча да вия.
А аз - безсрамната наивница -
си въобразявах, че мога да пея.
... деветдесет и девет, сто! Последното перо!
Ужасно съм грозна! Ще свикна!
Едно обаче се питам -
до днес ми стигаха трошици,
а сега? ...Нали не съм вече птица...
Пазете се, хора! От днес съм стръвница.
По дяволите! Страх ме е!
Отрязах си крилете, но сърцето...
Сърцето ми е още на птица.
Но вие няма да разберете.
За вас ще бъда вълчица.
Мадлен Алгафари
"Мира нямам"
