със слънце
........с билка
с приятели 
......
......с безбрежност
.....с нежност 
......
......четвъртък, 28 август 2008 г.
четвъртък, 14 август 2008 г.
Модерни времена
В пуберските си години с Ирина си пишехме писма, дълги по 10-12 листа (А4 формат). За гаджета и други сърдечни тръпки, всякакви случки, стихове.... Тогава живеехме на около 370 км разстояние (Каварна - Плевен). Сега сме на max 15 минути път пеша и срещите ни са основно в ICQ и блоговете ни :) Представям си в какви модерни бабки ще се превърнем...един ден.
сряда, 13 август 2008 г.
Приемственост
В двора на баба и дядо в Каварна имаше смокиново дърво. Всяка година баба правеше сладко от смокини, защото знаеше, че много го обичам. Година преди да почине баба, смокиновото дърво изсъхна. Второ лято майка ми купува смокини от пазара и прави сладко....
вторник, 12 август 2008 г.
Защо?
Защо всеки си мисли, че може да ми пробутва еФтини номера?
Възможни отговори:
а) защото наистина си тъпа
б) защото наистина си глупава
в) и двата горни отговора са верни
Възможни отговори:
а) защото наистина си тъпа
б) защото наистина си глупава
в) и двата горни отговора са верни
петък, 8 август 2008 г.
четвъртък, 31 юли 2008 г.
***
Е, знаем, че не ще си винаги при нас,
ще срещаш много други хора,
ще се загубваш в улици и вечери,
и други до душата ти ще се докосват.
И пак ще ти дотрябва близостта ни,
и винаги ще чувстваш, че ти липсват
очите ни, ръцете ни обичащи.
Ще разбереш, че пътищата във живота тръгват,
вървят бездомни, лутат се и свършват
до онзи праг, където са започнали.
Боян Савчев
23. 05.1996
(Абитуриентският ми бал)
ще срещаш много други хора,
ще се загубваш в улици и вечери,
и други до душата ти ще се докосват.
И пак ще ти дотрябва близостта ни,
и винаги ще чувстваш, че ти липсват
очите ни, ръцете ни обичащи.
Ще разбереш, че пътищата във живота тръгват,
вървят бездомни, лутат се и свършват
до онзи праг, където са започнали.
Боян Савчев
23. 05.1996
(Абитуриентският ми бал)
понеделник, 30 юни 2008 г.
* * *
Едно, две, три...отрязани пера.
Боли!
Подстригвам си крилете.
От утре няма да летя.
Сбогом, сестрици! Простете!
Щом можете - още летете.
От днес ще стъпвам по земя.
Ще сънувам, че съм птица,
но ще бъде нощем.
Денем съм вълчица.
Ще спя на собствените си пера.
Ще ги зашия във възглавница
и ще сънувам, че летя.
Едва сега разбрах, че в глутница
един е начинът да оцелея -
да се науча да вия.
А аз - безсрамната наивница -
си въобразявах, че мога да пея.
... деветдесет и девет, сто! Последното перо!
Ужасно съм грозна! Ще свикна!
Едно обаче се питам -
до днес ми стигаха трошици,
а сега? ...Нали не съм вече птица...
Пазете се, хора! От днес съм стръвница.
По дяволите! Страх ме е!
Отрязах си крилете, но сърцето...
Сърцето ми е още на птица.
Но вие няма да разберете.
За вас ще бъда вълчица.
Мадлен Алгафари
"Мира нямам"
Абонамент за:
Публикации (Atom)