Е, знаем, че не ще си винаги при нас,
ще срещаш много други хора,
ще се загубваш в улици и вечери,
и други до душата ти ще се докосват.
И пак ще ти дотрябва близостта ни,
и винаги ще чувстваш, че ти липсват
очите ни, ръцете ни обичащи.
Ще разбереш, че пътищата във живота тръгват,
вървят бездомни, лутат се и свършват
до онзи праг, където са започнали.
Боян Савчев
23. 05.1996
(Абитуриентският ми бал)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар